ОХРЍПВАМ, -аш, несв.; охрѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Преграквам, пресипвам. Бял побелял от скреж, измръзнал от студа, едвам държеше юздата на коня. Ръцете му се бяха вкоченясали, гласът охрипнал. Ив. Карановски, Разк. I, 4. Гласът ми беше охрипнал и трябваше да се закашлям. А. Радева, С (превод), 58.


Източник: Речник на българския език (онлайн)