ОХРОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; охромèя, -èеш, мин. св. охромя̀х, прич. мин. св. деят. охромя̀л, -а, -о, мн. охромèли, св., непрех. Диал. Окуцявам. Някой лекар намерил някое хромо куче, и като го зел в къщата си, изцерил го;.. След някой месец дошло това куче пак на вратата му, сдружено с друго куче, което също така охромяло. П. Р. Славейков, СК, 75.