ОЦЕТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави, произвежда или продава оцет. Гугли носят и станимашките оцетари, които отиват да си продават оцета в Северна България. Н. Хайтов, А, 64. Калайджията,.., оцетарят или зарзаватчията — всеки си имаше свои определени думи и установени .. провиквания, с които предлагаше и хвалеше стоката си. П. Мирчев, СЗ, 83.
— Друга (диал.) форма: о ц е д а̀ р.