ОЦЀТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Съд, в който се държи оцет. Мартина вода (дъждовна вода, събрана от капките през м. март) става на оцет; затова я събират, възваряват и напълнят оцетниците с нея. СбНУ VII, 140.
— Друга (диал.) форма: о ц è д н и к.