ОШАШАВЯ̀ВАМ1 несв.; ошашавя̀, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. ошашавя̀л, -а, -о, мн. ошашавèли, св., прех. Разг. Правя някого шашав, направям някого да стане шашав; пошашавявам1, ошашавям. Скъпотията ошашави хората. ошашавявам се, ошашавя се страд.
ОШАШАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; ОШАШАВЯ̀ СЕ св., непрех. Разг. Обърквам се напълно, ставам шашав; пошашавявам се, ошашавявам2, ошашавям се.
ОШАШАВЯ̀ВАМ2, — аш, несв.; ошашавèя, -èеш, мин. св. ошашавях, прич. мин. св. деят. ошашавял, -а, -о, мн. ошашавèли, св., непрех. Разг. Обърквам се напълно, съвсем, ставам шашав; пошашавявам1. От беднотия сиромасите ошашавяха.