ПА̀ДА̀ЛО1, мн. па̀дала̀, ср. Остар. и диал. Водопад; плискавица1, плескало, бучало, скок.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
ПА̀ДА̀ЛО2, мн. па̀дала̀, ср. Остар. и диал. Място в планина или край път, където спират и нощуват колари, пътници или стада. Вечерта нашето падало беше полянката в северните поли на самия Белмекен. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 68. Либе Стояне, Стояне, / тебе най-напред писаа, / че знаеш длъги друмове / и на друмове падала, / на реки плитки бродове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 454-455.