ПАДИША̀ХСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до падишах; падишахов. Не е ли втелясване от страна на редактора на Българска сбирка да глаголствува за критското движение .. или да залъгва читателите си със съобщения само за неиздадени берати и други такива падишахски зевзеклици? П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 244. В Цариград е съществувал такъв обичай, щото всеки, който би яздил на кон и приближил би са до султанският дворец, — трябало да слезе от конят си и да са поклони на падишахският дворец. С, 1872, бр. 32, 256.


Източник: Речник на българския език (онлайн)