ПА̀ДНУВАМ, -аш, несв. (остар.); па̀дна -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Падам. По това време нещо са въртеше над главите им и паднува завчас пред тях на тревата. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. III, 11. — Ние не можем отиде, миличко. Виж ти си маничек, а пък аз стар; де ще намерим място у такава навалица? Там ни затъпкват или ти паднуваш нейде. У, 1871, 137.