ПА̀ЛАВИЦА ж. Диал. Палавница, палавка. На моравата се извиваше лудо момино хоро. Политваха като изправена вълна̀ палавиците, прихванати за тканицата на кръста. П. Михайлов, ПЗ, 94.

ПАЛА̀ВИЦА ж. Диал. Палавщина; бяс, лудост.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)