ПАЛА̀ДИУМ м. Книж. 1. Статуя на богинята Атина Палада, която пазела Троя от враговете ѝ.

2. Прен. Опора, защита.

— От гр. παλἀδιον през лат. Palladium. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982.


Източник: Речник на българския език (онлайн)