ПА̀ЛЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до палец (в 1 знач.). Между палеца и показалеца започва и палцовата линия, наречена още „линия на живота“. Ц. Михов и др., КП, 124. Неграмотната баба вместо подпис сложи палцов отпечатък.
2. Техн. Който се отнася до палец (в З знач.). Палцов механизъм. Палцов съединител.
3. Муз. Който се отнася до техниката на пръстите при свирене на музикален инструмент (цигулка, контрабас, арфа и др.). Блесна на свой ред и ученичката Божана.. с уредена палцова и лъкова техника и с чистота и свежест на звучната си интонация. БНТ, 1941, бр. 217, 3.