ПАЛЪ̀МНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Паломник. Старият Балкан, като беловлас палъмник служи помен над всеки геройски загинал син от славния род на българите, дошли в набег подир развята конска опашка. П. Делирадев, БГХ, 20.
