ПАМЍРЕЦ, мн. -рци, м. Лице, което живее във високопланинската област Памир в Средна Азия. Етнографите записваха разкази на стари и млади памирци, на ловци и овчари. ОФ, 1960, бр. 4780, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)