ПАНАИРДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до панаир. Човекът.. не приличаше на джамбазин. Пък нямаше вид и на някой панаирджийски кебапчия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 29. В панаирджийския пехливанлък няма правила и ограничения. Г. Манов, КД, 80. Вървях по най-хубавата улица на света.. Пищялки, балони, петлета на клечка. Панаирджийско гъмжило. Бл. Димитрова, ПКС, 259. Панаирджийско зрелище.
— Друга (остар. и диал.) форма: п а н а г ѝ р с к и.