ПАНАЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до панаир; панаирен. На панаирския мегдан привършват работата: нареждат стоката, гласят люлки, в разпънатия шатър на цирка коват нещо. К. Константинов, Избр. разк, 140-141. Днес.. на същото място се вижда залепен панаирски афиш: „Елате, елате вижте и се уверете! Жива сирена!“ Т. Генов, Избр. пр, 51. Едва през последните дни на панаира се получи писмо от малкия Брашнаров.. — оставил го в дюкяна на Брашнарови някакъв непознат човек.. и се загубил в панаирската навалица. Д. Талев, ПК, 511.
— Друга (диал.) форма: п а н а г ѝ р с к и.