ПАНИЧКОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който има вид на паничка. Дъбът е еднодомно растение. Плодът е жълъд, поместен в паничковидна купула. Бтн VI кл, 1965, 122. Паничковидна вдлъбнатина.


Източник: Речник на българския език (онлайн)