ПАНЍЧНИК м. Диал. Пита от восък или нещо друго, излято в паница. И йе зела майка / девет паничника, / па отиде майка / на нови гробища. Нар. пес., СбНУ XXXI, 225. Ока вълна, ока череши и паничник восък. П. Р. Славейков, БП II, 8.
