ПАНСЀТКА ж. Рядко. Градинска едра теменуга без аромат. Младата жена, която подреждаше живите парици, пансетки и сини очички на гроба на мъжа си, не го забеляза. Д. Калфов, Избр. разк., 373.

— Неизв.


Източник: Речник на българския език (онлайн)