ПАНТОМЀТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Геод. Уред, в който са свързани бусола и ъгломер, за измерване на ъгли и чертаене на отвесни линии.
— От гр. πᾶν, παντός 'всеки; цял; всичко' + гр. μετρον 'мярка' през фр. pantometre.
