ПАПЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Църк. 1. Сбор от догмите на Римокатолическата църква, които се отнасят към учението за непогрешимостта на папата като единствен наместник на Иисус Христос на Земята.
2. Светската власт на папата. Още в 1878 година Гамбета прокламира истината, че най-голямата опасност за републиката това е тя да падне във властта на папизма, на папските наместници и кюретата. Т. Генов, Избр. пр, 189. // Политическо течение за установяване на властта на римския папа над целия свят. Като отговор на започналата се във връзка с изборите кампания срещу опасността от „папизма“ Кенеди е произнесъл реч в Хюстън пред .. дружество на протестантски свещеници. ВН, 1960, бр. 2860, 3.
3. Римокатолическата църква.
— От фр. papisme.