ПАПИРО̀С м. Остар. и диал. Папироса. Няма как — спрели бесенето, отпуснали малко въжето, бесеникът седнал на бурето, опружил нозе надоле и му дали да си свие един папирос. Й. Вълчев, РЗ, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)