ПАРАВА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от параван1. След като я пусна [чиновничката] да си отиде, стана от дивана.., самодоволно се усмихна, изми си ръцете на умивилника зад параванчето в ъгъла. Т. Харманджиев, КВ, 476.


Източник: Речник на българския език (онлайн)