ПАРАМАГНЕТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Физ. Особеност, признак на парамагнитно вещество. Феромагнетизмът се проявява като особен вид извънредно силен парамагнетизъм. Физ. Х кл 1965, 196.

— От нем. Paramagnetismus или рус. парамагнетизм.


Източник: Речник на българския език (онлайн)