ПАРАНО̀МИЯ1 ж. 1. Юрид. Нещо (постъпка, действие), което противоречи на закона, отклонява се от него.

— От гр. παρανομία.

ПАРАНО̀МИЯ2 ж. Мед. Разстройство в говора, при което болният назовава предметите със съвсем други имена.

— От гр. пара- 'покрай, около' + ονομάξω 'наричам'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)