ПАРАСПОРДЖЍЯ, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. 1. Ратай, който работи нива параспор.

2. Съдружник, съсобственик на къшла с по-малко от хиляда овце; ортак.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)