ПАРЛАМЕНТА̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Качество на парламентарен. Този вестник [„Таймс“] пише: „Днешното турско управление е механизъм, всичката парламентарност на което се състои само в името му“. Хр. Бръзицов, НЦ, 312. Тогава много от членовете на скупщината с една не толкова голяма парламентарност му извикале:- Лъжеш! — Министра спрял словото си. НБ, 1877, бр. 70, 270.