ПАРНА̀РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до парнар1. Глад ни измъчваше. Помня, горе сред парнаровите храсти, събирахме костенурки, хвърляхме ги в огъня и после лакомо се нахвърляхме върху изпечените. Мл. Исаев, Н, 340.
