ПАРОДЍЕН, -ѝйна, -ѝйно, мн. ѝйни, прил. Книж. Който е свързан с пародия; хумористичен, карикатурен. Самите му [на Рошлю] движения, физиономия, тембър на гласа бяха пародийни и предизвикваха смях. Бл. Димитрова, ПКС, 9. Накрая Найденов „отстъпи“ и на мене бяха възложени пародийните страници на „Народ“ и „Слово“. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 376.


Източник: Речник на българския език (онлайн)