ПА̀РОСЍЛОВ, -а, . о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който използва силата на па̀рата, за да се движи, работи. Съвременните паросилови уредби, където парата се използува вече не само за получаване на механична работа, а и за редица други цели, изискват построяването на една обща теория К. Славомиров, Т, 225. Главната особеност на паросиловите машини (парни машини и парни турбини) е, че горивото изгаря извън машините в пeщта на парния котел Маш. IХ кл, 147.
2. Който се отнася до па̀рата като термодинамично явление и двигателна сила. Към известните недостатъци на паросиловото задвижване трябва да се прибави и възбуждането на надлъжни колебания във валяка от действието на парната машина. Д. Христов, СПМ, 370. Общата теория на паросиловите цикли описва термодинамичните им особености.