ПА̀РТА ж. Обикн. мн. Диал. Везан нагръдник или кърпа. На опашката жънеше една дребна женичка. Мълчала през деня, тя се изправи, прибра партите на гърдите си, закри бялото си тяло и хвърли поглед към долинката. К. Петканов, СВ, 116. Партите (пазуите) [на кошулите], тоже везани с разни коприни. СбНУКШ ч. III, 278. ● Обр. Яна погледна прозорчето от леглото и пак затвори очи. Стори ѝ се, че нощта разбради черен чумбер и разтвори бели парти. К. Петканов, СВ, 177.