ПАРЦАЛА̀Н, мн. -овци, м. Разг. Пренебр. 1. Мъж, облечен в парцали, дрипи; парцаливец, парцаланко, парцаливко, дрипльо.
2. Разш. Много беден човек; парцаливец, парцаланко, працаливко, дрипльо. Дявол се смесва тука, по проклета зла улука. Де се е чуло царска дъщеря такъв парцалан да земе. К. Величков, ПССъч. VIII, 259.