ПАРЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от парясам като прил. Диал. Парясан, изоставен, запустял. Я да си иде мама ти/ долу в росното ливаде,/ че да си набере мама ти/ въртига и кумунига,/../ че да окъпе кравата/ на парясало огнище. Нар. пес., СбНУ, XIV, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)