ПА̀ТАЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Човек, който много е преживял, препатил; па̀тило. Върху почвата на вярването в тъмни сили, които се прогонват с гатане, врачуване или с проклятие, почиват пословиците : „Пращай паталец, а не гаталец“ или „Питай паталеца, а не вражалеца“. Б. Ангелов, ЛС, 74-75. Не питай скиталца, а паталца. П. Р. Славейков, БП I, 309.