ПАТАРА̀Н м. Диал. 1. Паток; пат3, патак, патарак, патарок.
2. Мъж, който пасе патки.
3. Прен. Глупав човек. ● — Да не бъде та главил някой, Панчо? — го попита тя радостно.. — Главил ма е патаран — изръмжа Панчо през зъби. Т. Влайков, Р, 76.
