ПАТА̀СВАМ, -аш, несв.; непрех. Диал. Успокоявам се, укротявам се, мирясвам. А кака Гинка беше огън. Езикът ѝ не патасваше да хвали и дига до облаците Стремски. Ив. Вазов, Съч. XXV, 23. Щом ѝ налях и ѝ казах, че ти пиеш от нея, гаче някой с ръка ѝ зима болката — патаса. Ив. Вазов, СбНУ II, 61.
— От гр. πατἀσσω (πατἀξω). — Друга форма: п а т а̀ кс в а м.