ПАТИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Човек, който гледа, отглежда патици. Издаде нова .. заповед: да се изколят всички местни патици! Патичарите го зяпнаха, но той не се шегуваше. Ст. Даскалов, ЕС, 318.


Източник: Речник на българския език (онлайн)