РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПАХ, па̀хът, па̀ха, мн. па̀хове, м. Диал. Хълбок; паха².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Източник: Речник на българския език (онлайн)