ПАШАПО̀РТ м. Простонар. Паспорт. Да се занесат на Левски пашапортите, които бе забравил тук. Те му били необходими, за да може да напусне Русчук. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 55. Маската тя не сваляше. Ако я свали, нашите трябва да я рестуват, защото е без пашапорт. Й. Вълчев, РЗ, 80. Из Яш пишат, че секи ден пристигат волентири с руски пашапорти. НБ, 1876, бр. 21, 84.

— Рум. paşapart. — Други форми: п а с а п о̀ р т, п а ш п о̀ р т. — Н. Рилски, Болгарска граматика, 1835.


Източник: Речник на българския език (онлайн)