ПАШУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Паша̀ съм, имам положение, изпълнявам служба на паша̀. Кото го научил баща му, он го остаил паша у Белград, па дойде у Видин да пашува. СбНУ ХLI, 436.
