ПЕДИА̀ТРИЯ ж. 1. Само ед. Дял от медицината, който се занимава с изучаване на особеностите в строежа, функциите и заболяванията на детския организъм и с тяхното лечение. Неговото малко дете се разболяло и вдигнало висока температура. То било закарано веднага в Института по педиатрия. ВН, 1961, бр. 3077, 2. Асистент по клинична педиатрия. // Този дял като научна дисциплина в медицински учебни заведения. Професор по педиатрия. Изпит по педиатрия.
2. Разг. Обикн. членувано. Болнично заведение или отделение в болница, където се лекуват детски болести. Детето се разболяло и го откарали в педиатрията. Δ Медицинска сестра от педиатрията.
— Лат. paediatria.