ПЀЙЧИЦА ж. Умал. от пейка. На пейките пред вратите жени плетат, мъже пушат, почиват на хладина,.. Край една от тия пейчици се запознахме с Иван Григо- риевич Бездитко и семейството му. Б. Трайков, ВО, 12. Непознатият дървар чистеше кладенчето и го ограждаше с големи каменни плочи.., стъкмяваше дори пейчица от брезови клони. Л. Галина, Л, 92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)