ПЕНДА̀Р м. Пендара. В бялата кърпичка грейнаха четири златни турски лири, две махмудии и един пендар. Г. Караславов, ОХ I, 418. Баба Вела бе една свитичка, сиромашка женица и кога бе пристанала снаха ѝ, нема да ѝ подари нито вълнена черга, нито да хвърли златния пендар на погачата. Кр. Григоров, Н, 164-165. Баща ѝ .. сега искаше за нея три хиляди лева.., четири златни пендара и разни други вещи от първа необходимост. И. Петров, ПР, 30.
— Друга (диал.) форма: п и н д а̀ р.