ПЀНДЖЕРЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от пенджер; пенджерче. На резето висеше винаги катинарче и само през пенджерчето можеше да се надзърне. Ст. Даскалов, ЕС, 198. — От друго място се проврял [злодеят], господин началник; хе оттам, през онова пенджерче. Н. Попфилипов, РЛ, 160. Един език повече да знае човек, все едно да има едно пенджерче повече и тъй — повече светлина и слънце в неговия дом. Д. Немиров, Б, 51.
— Други (диал.) форми: п è н д ж о р ч е, п è н д ж у р ч е.