ПЕНТАГОНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геом. Петоъгълен. Приносът му [на проф. Костов] в областта на кристалната симетрия е във въвеждането на пентагоналната (петоъгълна) сингония на симетрия. Наука, 2014, бр. 1, 35.

— От лат. pentagonalis.


Източник: Речник на българския език (онлайн)