ПЕНТАЀДЪР, мн. -дри, след числ. -дъра, м. Геом. Геометрично тяло, многостен с пет стени.

— От гр. πέντα 'пет' + ἔδρα 'плоскост, страна' през фр. pentaèdre.


Източник: Речник на българския език (онлайн)