ПЕНТО̀Д м. Електр. Електронна лампа с пет електрода. Умножителите на честотата най-често се правят с пентоди. Д. Мишев и др., ТТ, 183-184.

— От пента- + (електр)од.


Източник: Речник на българския език (онлайн)