ПЕПЕЛЯВОБЛЀД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е блед с пепелява отсянка. Боян го [писмото] прочете набързо и тежко се отпусна на леглото. Лицето му стана пепелявобледо. М. Грубешлиева, ПИУ, 165. Лицето ти било пепелявобледо, но устните — строго стиснати. ВН, 1962, бр. 3277, 4.