ПЕРИКА̀РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. 1. Който се отнася до перикард, който е свързан с перикарда; перикардиален. Перикардна торбичка. Перикардна кухина.

2. Който обкръжава сърцето, който се отнася до областта около сърцето; околосърдечен. Според мястото на тяхното образуване шумовете биват.., перикардни и екстракардиални. М. Василев и др., ВБ, 138.


Източник: Речник на българския език (онлайн)