ПЕРУШЍНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е пълен с дребни пера, перушина; пухен. На обед и вечер, след ситото и изобилно ядене, излегнат удобно сред перушинени възглавници, старият адвокат приказваше за онова далечно бъдеще, когато на земята ще дойде нов, щастлив и справедлив социален ред. Г. Караславов, ОХ I, 189.


Източник: Речник на българския език (онлайн)