ПЀСЕЦ1, мн. няма, м. Диал. Детска болест, при която детето слабее и по лицето и гърба му израства сив мъх като кучешка козина; песица, песница2, песичка болест, песчава болест. Болните от песец деца провират през кучешки прелез на плет. Н. Геров, РБЯ IV, 25.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ПЀСЕЦ2, мн. -сци, след числ. -èца, м. Полярна (северна) лисица. Освен елените и белите мечки нерядко се мяркаха песецът и гризачите леминги, а от юг прелитаха чайките. Ст. Волев, МС, 86.
— Рус. песец.